Това е Светлана. За мен тя е била един от най-строгите мениджъри, с които съм работила. Много изискваща и много даваща. С годините пътищата ни разделяха и събираха и някакси от отношения мениджър-подчинен, прераснаха в нещо друго. Не знаех какво в началото. Сега го определям като подкрепа за преминаване през промени.
От една страна със Светлана делим общи ценности за правене на бизнес с интегритет. А от друга страна, да споделя, че тя е била мой мениджър или по-общоизвестно като шеф. Шеф обаче в Procter & Gamble не се използваше. Думата беше мениджър. Защото от мениджъра се очакваше да бъде ментор и да развива човека и професионалиста. Светлана ме научи как да правя бизнес по чист и справедлив начин. По онзи начин, който ни позволява след време, когато сме в друга компания или на друга позиция, да имаме очи да се обадим на хора без притеснения и да им предложим да правим пак … просто бизнес. Знаете ли, хората в България сме малко и всички се въртим. Рано или късно животът пак ни среща.
И животът ни срещна отново, и така разбрах, че Светлана може да ме предизвиква да преодолявам себе си. Срещнахме сме от двете страни на една маса - тя беше мениджър покупки в Кауфланд, аз бях мениджър продажби във Фикосота Синтез. Разбрахме се да делим лично от служебно. В личните разговори не си позволявахме да говорим за служебни дела, а служебните разговори бяха само в работно време и по служебни теми. Ситуацията беше много особена за мен и ме предизвика да порасна. Да не гледам на нея като на моя ментор, а като на равен. Това позволи връзката ни да се развие по-надълбоко.
Дълбочината дойде, когато Светлана беше търговски директор в Lilly, а аз бях в Carlsberg. За мен вече бяхме просто две жени и майки една до друга, търсещи решение как да се справим този път с пътуването всяка към себе си. Разделена между служебните пътувания до Китай и търсенето на вътрешно спокойствие, Светлана откри Азия. Започна да пътува за удоволствие до разнообразни страни на континента и всеки път отиваше с трепет, и се връщаше с тъга. Каза, че там усеща онова вътрешно спокойствие, онзи вътрешен мир, който идва от смирението на хората в Азия и от това да имаш досатъчно, а не много.
Понякога тя много ме изненадва с решенията си. За последната година - три пъти: веднъж - като започна работа за голям международен онлайн магазин; втори път - като изпрати сина си да работи на морето за лятото в хранителен магазин; трети път, когато прие начинанието vP - екип от жени, работещи на проектна база, докато отглеждат децата си.
Три години след като написах горната статия, Светлана застана плътно до мен в начинанието "Мама има работа". Тя самата работи на 4 часов работен ден, отделя време за семейството си и всъщност е пример за това как е възможно да направиш от лимоните - лимонада.