Отраснала съм в краен квартал на Стара Загора. Градът на липите, поетите, правите улици и както наскоро осъзнах благодарение на Стефан Вълдобрев - и на кипарисите. Завърших ГПЧЕ Ромен Ролан с немски език, но така и не обикнах езика. Тъкмо с
е подготвях да полагам изпити в Гьоте институт, когато родителите ми заявиха, че
немците ходят да учат в САЩ, и за това и аз ще уча там. Започнах бърза подготовка по TOEFL, SAT 1, че и SAT 2. Семейният екип разпредели задълженията. Майка ми добре беше подбрала университетите и за това благодарение и на приличните ми резултати от изпитите, и пълната ми 6-ца от дипломата в гимназията, получих пълна стипендия в малкото градче Елмайра, щата Ню Йорк. Заминах, сама с два куфара. Никога не се бях возила на самолет. Добре, че беше преди 11ти септември и видях какво е стъклена чаша и метални прибори в самолета.
В САЩ се понапънах. Завърших за три години, вместо за четири, бизнес администрация с две специалности - Маркетинг и Мениджмънт. Най-много се впечатлих, от проферсорката ми по продажби, която ни свързва с истинския бизнес - Corning Glass (оптично стъкло), Swarovski, запознах се със сестрата на Томи Хилфигър, която управляваше щандът на Дженифър Лопес. Но.. най-много ме впечатли една дама, която е направила екип от консултанти - все жени от корпоративния свят, напуснали за да бъдат майки. След като завърших се прибрах в България. Баща ми беше прозорлив. Каза ми, че сега българите не се връщат, а остават в САЩ (2004). Ще ми се отвори път.
И той се отвори. Минах личностен и когнитивен тест, заедно с три интервюта и бях назначена за мениджър ключови клиенти в Проктър и Гембъл България. Там се научих на трейд маркетинг - естетично да подреждам рафт, да менажирам категория, да измислям промоции, да откривам бели петна и да говоря с тръговци на едро. Заработихме със 7 нови клиента и отворихме дискаунтърите в България. Мислех си, че знам какво е търговия и как да правя сметки.
Но не било… започнах работа във Фикосота Синтез. Разбрах как се правят сметки, как се правят търговски условия, каква е разликата между продажби на прах за пране, тоалетна хартия, снакс, вафли, сирене и кашкавал. Направихме Savex марка №1 в България, стартирахме първата реклама за сирене Тертер в България. Имах възможността да работя и за кратко на румънския пазар. За съжаление дъщеря ми беше малка и не успях напълно да се възползвам от възможностите на румънския пазар, защото предпочетах времето с момиченцето си.
Така се озовах в Карлсберг България.. и научих продажби. Първоначално отговарях за ключовите клиенти - там ми беше специалитетът. В последствие станах и директор. Отговарях за бизнеса на компанията в HoReCa (хотели, заведения, кафета). Наложи ми се да управлявам маса хора. Наложи ми се да науча как се конролира многобройна търговска сила и многобройна дистрибуторска мрежа. От компания № 3 сред биропроизводителите в България, Карлсберг стана компания № 1. За 2018 Карлсберг България беше посочена за най-добра компания в Карлсберг Груп, побеждавайки Китай. Не беше лесно, но беше интересно. Междувремено бях станала майка за втори път на момче. В един момент имаше много интензивни и драматични емоции от страна на сина ми. Така сложих на преден план децата си за втори път в живота ми.
След раздялата ми с Карлсберг България три седмици по-късно последва интерес към мен от друга корпорация. Егото ме тласкаше да кажа да, да се боря.. но за първи път чувствах облекчение и липса на натиск от нуждата да го правя. Като жена и майка, работеща в корпорация на висша ръководна позиция, нямах време да възпитавам децата си, нямах време да обърна внимание на емоционалното им състояние, аз не бях щастлива. Взех решение, че на този етап от живота ми не искам работа в корпоративния свят. Съпругът ми ме подкрепи, за което съм му много признателна.
Започна период за подреждане на мисли ми. Оцених, че съм научила много и бях безкрайно благодарна, че животът ме срещна с големи учители - Елена, Светлана, Димитър, Илия, Илина, Красен, Деян и Жана. Осъзнах, че това са хора, през годините на които съм разчитала много за морална подкрепа и много се радвам, че съм ги срещнала.
През септември реших, че е време за буквално чистене. Извиках фирма да изпере дивана вкъщи. Не дойдоха. Момичето по телефона толкова се притесни, че предложи да дойде лично тя и да го направи безплатно. Дойде. Тя беше Елена, на 22години, собственичката на фирмата. Това е втора Елена- едно невероятно заредено и слънчево момиче. Говорих с нея докато чистеше и споделяше за проблемите си с персонала. Предложих й, че щом ми дава безплатно от времето си, аз ще й платя с моето време. Да дойде и да си говорим за бизнеса й. Елена дойде.
Усетих щастието, помагайки на Елена. И така се сетих, за онази моя мечта, която се зароди в Elmira College - екип от майки, който работят на проектна база докато отглеждат и възпитават децата си. Така се събрахме ние - Веселина, Татяна, Светлана, Петя и Даниела. За всяка една ще разкажа повече през следващите дни.